- Г-н Младенов, какво стойност има за нас докладът на Европейската комисия?

- Успех за България е определянето на датата 1 януари 2007 г. за присъединяването ни към Европейския съюз. Критиките в доклада са критики срещу правителството, а не срещу страната ни. Трябва да се поздравим, че на 1 януари ще бъдем страна член на ЕС. Единственото, което не трябва да забравяме е - ако правителството си беше свършило както трябва работата от месец май до момента, то и условията на присъединяването ни щяха да бъдат по-добри.

- Защо този доклад е добър за България и лош за правителството?

- Добър е за България, защото категорично отпада опасността присъединяването ни да бъде забавено с една година. Сиреч ние се присъединяваме по графика, който още правителството на ОДС през 1999 г. с началото на преговорите заяви. А именно - през 2007 г. България да бъде член на ЕС. Нека отбележа, че първият доклад на ЕК беше през 1997 г. за кандидатурата ни. И той тогава излезе с категорично становище против започване на преговори. Ние започнахме преговорите през 1999 г. и фактически за по-малко от 10 години от началото ще бъдем членове на ЕС.

Докладът е много реалистичен в оценките си по отношение на това, което не е свършено. Най-фрапантният пример са промените в конституцията. Основната критика е, че всъщност мнозинството увеличава зависимостта на съдебната власт от политиката на правителството. И сега управляващите на практика ще трябва да направят поправки върху поправките. Напомням, че СДС, още когато се правеха първите поправки, със същите аргументи, които в момента са в доклада на комисията обясни, защо тези поправки са грешни. И тази позиция тогава не беше подкрепена от правителството.

- В доклада липсват похвали. Защо?

- В него няма една формулировка, която да казва, че в който и да е сектор от месец май до момента има съществен напредък. Това показва, че за периода е свършено много малко. Най-малко е направено в областта на изграждането на структурите за общата земеделска политика, в областта на контрола върху качеството на храните и въобще в цялата част земеделие. И остават много от рисковете за това, че България няма да има необходимите структури и механизми, които да й позволят да ползва успешно фондовете на ЕС. Остава и най-тежката политическа критика срещу България: борбата с дребната корупция, голямата корупция и организираната престъпност.

СДС да поиска отчет от правителството

- Защо кабинетът смята доклада за висока оценка?

- Защото това е правителство, което от идването си на власт досега отказва да види проблемите, изправящи се пред него. И разчита на някакви публични медийни събития за собствената си популярност. Аз очаквам от парламентарната група на СДС сега да поиска отчет от правителството какво са направили по собствения им план.

Правителството е слабо заради състава на коалицията. Ключови министри в това управление продължават да бъдат подложени на справедлива критика. Особено Румен Петков и Георги Петканов. В сегашния доклад критиките в областта правосъдие и вътрешна сигурност са същите, каквито прочетохме в предишния. Тогава ние поискахме оставката на тези двама министри. Това не беше направено. Същите министри останаха в кабинета и сега виждаме резултатите. Заради две имена България ще бъде подложена на мониторинг в съответните области.

Чакат ни три вида механизми за контрол

- Какво да очакваме от членството ни в ЕС след броени месеци?

- Докладът ясно казва, че има три вида механизми, които могат да бъдат приложени спрямо България. Първият е стандартният на предпазни клаузи, който съществува спрямо всяка една страна членка. Леко обидното е, че в доклада този механизъм е разяснен като на първокласници: не забравяйте, че като влезете, имаме възможности да спрем парите за фондовете, да ограничим това и онова, което е право на ЕК за всяка една страна членка.

Втората група мерки са тези, които са в нашия договор за присъединяване. А именно - предпазни клаузи за достъпа до вътрешния пазар, за правосъдие и вътрешни работи и за общата икономическа политика. В тези области могат да бъдат наложени ограничения на България, ако поведението на страната и икономическото й положение се превърнат в заплаха за цялостното функциониране на ЕС.

И третата група мерки са така наречените съпътстващи, които ще бъдат задействани след присъединяването. А именно - на всеки 6 месеца ние ще трябва да внасяме в ЕК доклад какво е направено в 4 области - земеделие, безопасност на хранителните продукти, организирана престъпност и съдебна реформа. Това внасяне на четирите доклада на всяка половин година ще продължи дотогава, докато ЕК не ни каже, че вече сме изпълнили всички условия.

Правителството е слабо, но опозицията е още по-слаба

- Ще има ли промени на министри?

- Проблемът е, че опозицията е прекалено слаба, за да мобилизира обществени настроения срещу правителството. И да изиска нов мандат, който да бъде вече за ново правителство с визия как да се държим в ЕС като страна членка от 1 януари. Няма да се учудя, ако няма промени в кабинета и той в същия състав продължи да управлява и след Нова година. Разбира се, има и в редиците на социалистите хора, които смятат, че поводът присъединяването на България към ЕС трябва да се използва за предизвикването на предсрочни избори; за подновяването на техния мандат за управление. Водени от мисълта, че след като България стане член в ЕС, успехът на това членство ще се припише най-вече на социалистическата партия като основна управляваща сила. Няма да се учудя, ако среди в БСП предизвикат предсрочни избори след Нова година.

- Кажете ключови имена?

- Георги Първанов и хората около него. Защото тази теза и тази група около него има сила в БСП. И ще има повече сила, ако той поднови своя мандат. Тогава ще потърси "разправяне" (кавичките са задължителни) с коалиционните партньори в момента - ДПС и НДСВ. И чрез нови избори да утвърди своето влияние в партията и в държавата.

- У нас вярват, че ЕС ще упражни "вилица" върху правителството и така ще го вкарва в правия път...

- Не съм привърженик на възгледа, че с влизането си в ЕС ние фактически влизаме в борд, какъвто е валутния. Първо, защото в самият ЕС освен нас има още 26 страни, всяка от които има своите вътрешни политически процеси. И дневният ред на ЕС се определя от консенсуса между всичките тези страни. Не мога да си представя как ЕК или някоя страна членка ще окаже пряко влияние върху политиката в България. Дори и на власт у нас да дойдат най-крайните националисти. Ако ползваме за пример Австрия, където такава партия беше вкарана във властта, ще си припомним, че максималното, което ЕС можа да направи, е да наложи символични санкции върху страната. Но това не доведе до излизането на Хайдер от правителството. Друга ще бъде промяната след 1 януари. Ще отпаднат  ограниченията, които всички партии си налагаха предвид предстоящото присъединяване. Колкото да спорехме и да се карахме по различни теми, никой не забравяше, че голямата цел е да влезем в ЕС. Дори когато тази цел изискваше компромис с партийния интерес, той се правеше. Това ще отпадне. Добрата страна е, че това ще позволи на партиите да се съсредоточат върху проблемите, които трябва да бъдат решавани и да им се намерят конкретните политически измерения. А негативната страна е, че политическият дебат в страната ще се изостри и може да доведе до допълнително отблъскване на хората. Накъде ще тръгне този процес - е много трудно да се предвиди.

Членството в ЕС ни носи свобода, а на мафиотите - фалит

- Как ще усетят българите членството?

- Българите ще го усетим постепенно с по-голямата свобода на движение, на обмен със страните членки. Тук не става въпрос вече да пътуваме без визи, което го има и в момента. Но например ще отпаднат някои акцизи и мита на неща, които се внасят от ЕС - фактически ние ще сме вече част от един пазар. Постепенно ще отпаднат ограниченията за работа на българи в чужбина и желаещите ще могат да си намерят трудово поприще в други страни. Например таксите за български студенти в Англия (където има такива) ще паднат значително. Защото вече ще бъдат такива, каквито се плащат от гражданите на страните членки. Пряк ефект ще бъде и свободата всяка банка, която работи в Европа, да може да открива свой клон и да предоставя банкови услуги у нас. Надявам се, че така лихвите по депозитите ще се увеличат, услугите ще се разнообразят и хората ще имат достъп до повече възможности. Ще се увеличат и правата, които ще имат гражданите спрямо държавата. Така че присъединяването съдържа в себе си много и много положителни неща. Съществува страхът, че икономиката няма да издържи след присъединяването, че ще рухне, че ще се закрият много предприятия, ще се вдигнат цените. Това по-скоро няма да се случи. Защото нашата търговия с Европа отдавна е абсолютно либерализирана. И няма да има съществена промяна да паднат някакви бариери, които защитават българския бизнес. От гледна точка на потребителя напротив - конкуренцията ще се увеличи и това е добре за него. Единственият потенциален негативен ефект е, когато се присъединим към еврото, да се появи инфлация - по-висока от досегашната. И второ, което не зависи от гражданите, а отново от правителството, е доколко държавните институции са способни да използват еврофондовете. Практиката показва, че нито една страна от Източна Европа не е достатъчно добра в това отношение. Полша например използва около 25% от заделеното за нея.

- В последната класация на Световния икономически форум България заема 74-то място по конкурентноспособност. Висок процент от икономиката ни се контролира от бившите БКП и Държавна сигурност. Как ще се вмести тази картинка в новите условия?

- Ако има голяма полза от присъединяването, тя е, че точно тези мафиотизирани червени бизнеси ще са най-губещи! И затова през последните години именно този тип структури бяха най-големите противници на присъединяването ни. Защото влизайки в Европа, срещу тях ще се изправят конкуренти от Германия, Англия, Франция и т.н., които имат много повече пари от тях, много повече опит и не са криминални. И при това съчетание на качества могат да направят много повече от една за нашите размери голяма, но за континента миниатюрна мафиотизирана група. Те ще бъдат избутани от пазара. Този процес на легитимация на бизнеса и на подреждане на правилата, спрямо които всички ще играят на пазара, ще протече по-бързо, отколкото очакваме.

Омръзна ми СДС да бъде кошница!

- Членството ни в ЕС ще принуди ли политическото пространство у нас да се преформулира?

- Старите партии могат да отмират, защото имат стари лидери, които не са адекватни на ситуацията в момента. Проблемът не е, че една партия съществува от еди-колко си години. А че хората, които я ръководят, са се формирали като политици във време, което е било съвсем различно от сегашното. И явно не могат да намерят ключа към сегашното българско общество. За СДС например това е много сериозен проблем. Защото все още има хора, които живеят с представи от 1997 г. Но България днес е много по-различна оттогава. В обществото има вече съвсем различни прослойки и групи, към които партиите трябва да се обръщат по-активно и да не смятат, че някак си по естествен начин държат своя електорат. Това не е проблем само на СДС, а на хората, които ръководят дадена партия. И ако те не си дадат сметка за променената ситуация в България, която ще бъде още по-променена от 1 януари, те ще останат просто в историята на периода на прехода. Където всъщност им е мястото.

- Да очакваме ли скорошна смяна на лидерите?

- Не знам дали може да се търси такъв автоматизъм. Защото в крайна сметка трябва да има и осъзната необходимост. Хората, които подкрепят една партия, трябва да осъзнаят, че по този начин вече не може. За мен лично това, което се случва и сега, и което през последната година се говори постоянно - как всичките трябва да бъдем заедно и да имаме общи кандидати - това е безумие. Защото колкото повече го оправим, толкова повече всички виждаме, че е неуспешно. Затова моята теза е по-различна - дайте да видим СДС. Да видим за какво се борим, какво искаме да постигнем. Пък когато имаме възможност да сътрудничим с други - ще сътрудничим. Когато нямаме - ще си преследваме нашите цели. Омръзна ми СДС да бъде кошница, в която всеки бърка и си взима каквото му трябва. На един му трябва структура да си направи партия; на друг - платформа, за да си напише статията; на трети - нещо друго. Крайно време е да престанем с това. Не можем да бъдем безкраен извор на нови десни партии и нови донори на всеки, който е решил да прави нова формация.

Интервю на Цоня Събчева