Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. bosia
14. getmans1
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. bosia
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. geraltofrivia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Постинг
12.03.2009 12:14 -
Потребител или българин? Изберете сами
Защитата на интересите на клиента не е каприз, а гарантирано право
24 часа, 12 март
ЗАЩО един германец може да върне почти всяко нещо обратно в магазина, а ние не можем да заменим дори една дефектна стока?
Това е въпрос, който си задаваме почти всеки пазарен ден в България. Знаем ли въобще на какво имаме право и на какво - не, като потребители? Знаят ли българските търговци какво е най-важното, за да запазят своите клиенти?
Всичко това е част от свободата на движение на хора, стоки, услуги и капитали, която е един от най-големите успехи на обединена Европа. Това е основата на един огромен пазар от 27 държави и 500 милиона потребители. За да може той да работи ефективно, има нужда от един важен компонент - доверието на потребителите. Затова ЕС обръща сериозно внимание на защитата на правата им. На 15 март Европа за десети път отбелязва Деня на потребителя. Време е и българите да почувстваме, че сме европейски потребители
За да имат европейските потребители еднаква защита, ЕС започва да приема определени стандарти (невинаги максимални, но със стремеж да са „най-добрите възможни"), които не могат да бъдат повишавани или понижавани чрез законодателни мерки на национално ниво. Къде сме ние? Българското законодателство напълно отразява европейските правни норми. Така е на хартия, но реалността е по-различна. Хората все още не познават добре правата, които законът им дава. Дали защото не се интересуват, или институциите нямат интерес да ги запознаят, е отделен въпрос. Ефективна защита обаче изисква и участието на самите нас. Ако си купим панталон например, който се окаже дефектен, никакви права в закона не могат да ни помогнат, ако просто пиейки ракия, напсуваме производителя пред приятелите си в кръчмата. За да се предотврати продажбата на дефектни стоки, трябва да сигнализираме в Комисията за защита на потребителите. Това обаче може да направи единствено информиран и уверен в защитеността си потребител. Тъкмо по тази причина ЕС набляга до такава степен на осигуряването на достъп до информация за потребителските права.
Чували ли сте за "периода на размисъл" при покупка по интернет? Това е правото на всеки, закупил стока в мрежата, в срок от 7 до 14 работни дни да я върне, без да е длъжен да дава каквито и да е обяснения за решението си. Знаете ли за задължителните срокове на гаранция за бялата и черната техника? Независимо от 6-месечната гаранция на новата ви пералня, ако след година тя стане жертва на котления камък, вие имате право да се позовете на 2-годишната гаранция, която е задължителна в европейското законодателство. Българинът трудно може да смени един панталон, който не му става, дори да си пази касовата бележка. А европейският потребител отдавна е забравил за подобни проблеми. В Белгия купуването на стоката от даден магазин може да бъде много лесно установено по баркода в касовия апарат, дори при липса на касова бележка. Защото белгийският търговец знае, че печели потребителското доверие много повече със замяната на стоката.
От февруари 2008 г. в България действа Европейски потребителски център (София, ул. "Бачо Киро" 14). Неговата задача е да предоставя информация за потребителски права и да улесни получаването на обезщетение особено в случаите на трансгранични покупки.
Ако например сте в Гърция и си купите нов фотоапарат, който има проблем впоследствие, няма нужда да ходите до Гърция, за да се възползвате от гаранцията. Европейският потребителски център ще свърши това.
Но знаят ли българските граждани за тези възможности? Поведението им като потребители често е продукт на негативната нагласа, че „системата не работи" . За да се промени тази нагласа, институциите трябва да информират хората за правата им и да дадат доказателства, че наистина работят в техен интерес. Българите имаме същите права като другите европейци, но трябва да се научим да си ги търсим. За да не правим вече разлика между европейците и българите, трябва всеки от нас да си отговори на въпроса „(европейски) потребител ли искам да бъда или просто българин".
Това е въпрос, който си задаваме почти всеки пазарен ден в България. Знаем ли въобще на какво имаме право и на какво - не, като потребители? Знаят ли българските търговци какво е най-важното, за да запазят своите клиенти?
Всичко това е част от свободата на движение на хора, стоки, услуги и капитали, която е един от най-големите успехи на обединена Европа. Това е основата на един огромен пазар от 27 държави и 500 милиона потребители. За да може той да работи ефективно, има нужда от един важен компонент - доверието на потребителите. Затова ЕС обръща сериозно внимание на защитата на правата им. На 15 март Европа за десети път отбелязва Деня на потребителя. Време е и българите да почувстваме, че сме европейски потребители
За да имат европейските потребители еднаква защита, ЕС започва да приема определени стандарти (невинаги максимални, но със стремеж да са „най-добрите възможни"), които не могат да бъдат повишавани или понижавани чрез законодателни мерки на национално ниво. Къде сме ние? Българското законодателство напълно отразява европейските правни норми. Така е на хартия, но реалността е по-различна. Хората все още не познават добре правата, които законът им дава. Дали защото не се интересуват, или институциите нямат интерес да ги запознаят, е отделен въпрос. Ефективна защита обаче изисква и участието на самите нас. Ако си купим панталон например, който се окаже дефектен, никакви права в закона не могат да ни помогнат, ако просто пиейки ракия, напсуваме производителя пред приятелите си в кръчмата. За да се предотврати продажбата на дефектни стоки, трябва да сигнализираме в Комисията за защита на потребителите. Това обаче може да направи единствено информиран и уверен в защитеността си потребител. Тъкмо по тази причина ЕС набляга до такава степен на осигуряването на достъп до информация за потребителските права.
Чували ли сте за "периода на размисъл" при покупка по интернет? Това е правото на всеки, закупил стока в мрежата, в срок от 7 до 14 работни дни да я върне, без да е длъжен да дава каквито и да е обяснения за решението си. Знаете ли за задължителните срокове на гаранция за бялата и черната техника? Независимо от 6-месечната гаранция на новата ви пералня, ако след година тя стане жертва на котления камък, вие имате право да се позовете на 2-годишната гаранция, която е задължителна в европейското законодателство. Българинът трудно може да смени един панталон, който не му става, дори да си пази касовата бележка. А европейският потребител отдавна е забравил за подобни проблеми. В Белгия купуването на стоката от даден магазин може да бъде много лесно установено по баркода в касовия апарат, дори при липса на касова бележка. Защото белгийският търговец знае, че печели потребителското доверие много повече със замяната на стоката.
От февруари 2008 г. в България действа Европейски потребителски център (София, ул. "Бачо Киро" 14). Неговата задача е да предоставя информация за потребителски права и да улесни получаването на обезщетение особено в случаите на трансгранични покупки.
Ако например сте в Гърция и си купите нов фотоапарат, който има проблем впоследствие, няма нужда да ходите до Гърция, за да се възползвате от гаранцията. Европейският потребителски център ще свърши това.
Но знаят ли българските граждани за тези възможности? Поведението им като потребители често е продукт на негативната нагласа, че „системата не работи" . За да се промени тази нагласа, институциите трябва да информират хората за правата им и да дадат доказателства, че наистина работят в техен интерес. Българите имаме същите права като другите европейци, но трябва да се научим да си ги търсим. За да не правим вече разлика между европейците и българите, трябва всеки от нас да си отговори на въпроса „(европейски) потребител ли искам да бъда или просто българин".
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари