Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2008 16:36 - На избори в Пакистан
Автор: nmladenov Категория: Политика   
Прочетен: 2263 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 22.02.2008 16:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
За държава, управлявана от диктатор, родината на покойната Беназир Бхуто, се радва на учудващо много свободи
Преди няколко седмици списание The Economist излезе със заглавие: “Пакистан: най-опасната държава на света”. Миналата седмица бивш британски посланик в Исламабад публикува статия, в която обясняваше, че изборите в Пакистан са предрешени, че резултатите ще бъдат фалшифицирани в полза на партията на президента Первез Мушараф и че няма никакъв смисъл ЕС да изпраща наблюдатели. Самата Европейска комисия дълго мисли дали да изпрати мисия, но в крайна сметка комисар Бенита Фереро-Валднер реши да поеме риска и от декември 100 наблюдатели от ЕС са разположени из цял Пакистан, за да следят кампанията и изборите. Няколко дни преди вота към тях се присъедини и делегация от Европейския парламент. За ужас на всичките ми приятели и роднини, аз бях част от тази делегация.
В определен смисъл Пакистан е, ако ней-опасната, то поне една от най-опасните държави на света. Разполага с ядрено оръжие, правителството няма контрол върху т. нар. „племенни общности”, които живеят по границите с Афганистан, ежедневно ставаме свидетели на самоубийствени атентати и престрелки. Само в деня на изборите близо 30 човека загинаха в различни инциденти. Още по-опасно е, че  в северозападните части на Пакистан
 
открито вече се говори за талибанизация.
 
Това е резултат от изтласкването на талибаните от Афганистан. Те се преместват в пограничните планински райони и там намират не само убежище, но и население, което е склонно да им сътрудничи – къде от страх, къде от религиозно-политически съображения. Същевременно в средата на миналата година президентът Мушараф в нарушение на конституцията бе преизбран. Той остана началник на Генералния щаб, арестува председателя на Върховния съд и въведе временно извънредно положение. Убийството на най-популярния политик – Беназир Бхуто, лидер на Пакистанската народна партия, дойде като последно доказателство за хаоса, безредието и невъзможността Пакистан да бъде управляван. Организирането на парламентарни избори в тази обстановка наистина изглеждаше абсурдно – като абсурдът се подсилваше от президента, който неуморно повтаряше, че изборите щели да бъдат „свободни, честни и мирни” (?!). И това на фона на онези около 17% от избирателите, които бяха изпуснати от избирателните списъци плюс арестите на политически опоненти. След около месец ЕС ще публикува доклада си за хода на кампанията и самия изборен ден, затова тук няма да пиша за това. Искам да споделя това, което видях с очите си в Пакистан. То беше доста различно от медийната представа за „най-опасната държава на света”.
Започвам с цитат от виден пакистански журналист: „Фалшификации на изборите са възможни, когато властта е силна, а опозицията е слаба. Тук нещата са обърнати – опозицията е силна, а правителството слабо. Пакистан никога не е бил полицейска държава – ние критикуваме всичко, нищо свято не остана.” За държава, управлявана от диктатор (президентът и бивш началник на Генералния щаб взима властта с военен преврат през 1999 г.), Пакистан е учудващо свободна държава.  Ежедневно медиите критикуват правителството, гражданските организации се изявяват сравнително свободно, а арестуването на председателя на Върховния съд доведе дори до създаването на силно опозиционно „движение на адвокатите”. Освен това всеки пакистанец има мнение за политиката на Мушараф, за правителството, за международното положение и го изразява открито. Всичките тези свободи, разбира се, се контролират от
 
вездесъщото присъствие на полицията и армията.
 
Наличието на законов текст, изискващ от кандидатите да „нямат политически възгледи срещу държавата Пакистан”, както и да „имат висок обществен морал”, позволяват на властта да решава – доста произволно – кой може и кой не може да се кандидатира. А и полицията не си поплюва да използва сила, когато нещата излязат извън контрол. Съпоставено с доста други избори в ислямския свят, които съм наблюдавал, тук хората имаха учудващо много политически свободи. В Пакистан жените имат право на глас и го упражняват до някаква степен, въпреки че на много места политическите партии се споразумяват да не им разрешават да гласуват. Все пак правата на малцинствата са силно ограничени, а на някои ислямски секти са направо отнети.
Седмица след като пристигнах, започнах да се чудя да не би Мушараф да е прав, когато казва, че изборите ще протекат спокойно. Въпреки безкрайно многото критики към него, никой не отрича факта, че именно той е отворил политическата система на Пакистан и е предизвикал разместване на традиционните елити. Oпозиционните партии са две – Пакистанската ислямска лига (Наваз), която представлява интересите на големите градски земевладелци и Пакистанската народна партия, зад която стоят големите селски собственици на земя. Те са на практика семейни партии, едната управлявана от фамилията на Наваз Шариф от Лахор, а втората от фамилията на Беназир Бхуто от Карачи. Когато идва на власт, Мушараф увеличава квотата на местата, запазени за жени в пакистанския парламент, оставя икономиката да се развива свободно. Той прави и нещо нечувано за държава като Пакистан, в която всеки генерал, който вземе властта с преврат, бива убит или умира „при неизяснени обстоятелства”. Мушараф се съгласява да свали пагона и да остане граждански президент. Дори най-яростните му критици не отричат, че той е единственият политик, за когото няма съмнения за корупция. Имайки предвид, че съпругът на Беназир Бхуто и настоящ лидер на Пакистанката народна партия има влязла в сила осъдителна присъда за корупция, а Наваз Шариф е дисквалифициран от изборите също заради корупция, президентът стои сравнително добре по този критерий. Въпреки всичко никой не му вярваше, че ще приеме резултатите от изборите и ще работи с новото правителство, каквото и да е то. Исторически погледнато, това изглеждаше абсурдно. Всички очакваха масови нарушения и фалшификации на вота.
В деня на изборите аз бях в Лахор. Половин час преди отварянето на избирателната секция вече имаше опашка от хора, които чакаха да гласуват. Пръв влезе възрастен мъж, който нямаше търпение да пусне бюлетината си. Бе дошъл с две патерици, но настояваше да чака прав реда си. След като стигна до урната, пусна бюлетината и се разплака от щастие, дойде при мен и ме попита дали съм доволен. Аз му отвърнах, че е важно той да е доволен. Той ме прекъсна: „Не, важно е вие да сте доволни, защото ни смятате за неспособни да взимаме решения.
 
Ние знаем какво е добро за Пакистан, вярвайте ни поне малко!”
 
Напусна секцията с викове „Долу Мушараф”, които бяха подети от част от събралата се тълпа. Полицията не се намеси. По-късно през деня в най-бедния квартал на Лахор, в избирателна секция, в която нямаше електричество и се гласуваше на свещи, разположена в единствената тухлена постройка в квартала („Медицински център за предотвратяване на малария”) ни заобиколи огромна тълпа. За ужас на моята пребледняла охрана, която бе погълната от тълпата, аз останах поне половин час сред хората. Тяхното послание беше едно – искаме промяна, гласуваме за промяна, кажете на света, че гласуваме. Избирателната секция бе в рисков район, в който се очакваше или силен вот за едната ислямистка партия, или ниска избирателна активност, защото другата ислямистка партия бойкотираше изборите. В крайна сметка в тази секция, както и в цял Пакистан, ислямистките партии загубиха катастрофално.
Резултатите от изборите дават категорична победа на опозицията и са тотална загуба за партията на Мушараф. Първите 24 часа след изборите бяха критични – ще приеме ли президентът резултата или неговата партия ще ги оспори, включително и с въоръжена съпротива? Все пак подобен ход би бил в съответствие с националните политически традиции... При близо 45% средна избирателна активност и съкрушителна победа за двете опозиционни партии, за ужас на много анализатори, това не се случи. Лидерът на пропрезидентската партия призна загубата, поздрави победителите, обяви че партията му ще остане в опозиция, и – тъй като самият той не влезе в парламента – заяви, че ще си подаде оставката. Рано сутринта президентът Мушараф също заяви, че ще работи с новоизбраното правителство.
 
Сега накъде?
 
Мушараф има репутацията на човек, който си държи на думата. Дали обаче и сега ще успее да я удържи, при формирането на анти-президентско парламентарно мнозинство, което ще иска да анулира много от неговите закони, може дори да поиска свалянето му от власт? Този въпрос остава открит. В кланово-племенната политическа система на Пакистан най-вероятно ще бъде постигната някаква сделка, която да е приемлива за него, за спечелилите изборите, за Запада и за САЩ. Въпреки сериозния отпор на ислямистите, която хората дадоха с вота си, опасността от талибанизация все пак остава. Изборният ден протече сравнително спокойно и без груби нарушения, без това да означава, че подготовката на изборите съответства на нашите разбирания за свободни и честни избори. Но не може да се пропусне и фактът, че Пакистан даде отпор на ислямистите. Остава и постижението, че първата ислямска държава в света, създадена през 1947 г., за да бъде дом на мюсюлманите от индийския суб-континент, днес има шанса да докаже, че власт се губи и печели мирно и на избори. Нашата мисия, като наблюдатели, изпратени от Европейския парламент,  приключва в края на седмицата, но мисията на ЕС едва сега започва. ЕС трябва да следи внимателно дали започналият мирен преход ще продължи и дали президентът и новото мнозинство ще спазват всички ангажименти, които са поели към пакистанския народ и международната общност. Естествено, когато и където можем, ние ще помагаме.
В една от секциите, които посетих, на черната дъска някой беше на написал на английски нещо, което бе старателно трито (вероятно заради мен), но все още се четеше: „Изберете ислямските ценности, не християнските! Бойкотирайте Св. Валентин” ...

(статията ще бъде публикувана в сп. ТЕМА)


Тагове:   избори,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - много интерсна и съдържателна с...
23.02.2008 22:51
много интерсна и съдържателна статия
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nmladenov
Категория: Политика
Прочетен: 683839
Постинги: 87
Коментари: 633
Гласове: 1350
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол