4:00 - Мразя понеделниците, когато трябва да пътувам за Страсбург. Полетът е в 6:00... Пристигам във Франкфурт в 7:35 и ми предстоят още три часа с кола до Страсбург. Този път съм сам в колата и спя през по-голямата част от пътя. За първи път на границата между Франция и Германия имаше проверка. Само ни погледнаха личните карти и минахме. Иначе Шенген е изтрил напълно границата между двете държави. Спокойно може да не забележиш кога си минал от едната страна в другата. А като се замисли човек колко кръв се е проляла в колко войни по тази граница. Довечера, след работа, ще се върна в Германия, където е хотелът в който спя.   11:30 - влизам в стаята си в сградата на ЕП. Тук във всяка стая, зад шкафа има скрита тоалетна и душ кабина. Всичко е доста в стил 70-те, а "банята" прилича повече на тоалетна на влак. Все пак благодарение на този "лукс" мога да пътувам по дънки и да облека костюма чак преди началото на заседанието. Днес очаквам да разбера дали ще ми дадат думата за изказване в залата. Както и колко минути ще имам за изказване. Петър е подготвил предварителен текст, по който сядам да работя. Вероятно ще имам една или две минути и трябва да внимавам да не прекаля с многословието. Междувременно има и стотина емаила, на които също трябва да се обърне внимание. Много от тях отиват в "кръглата папка" веднага... След като свърших с едното изказване набързо нахвърлях нещо и за второто, но за него надали ще имам късмет. А трябва и да си попълня блога за миналата седмица, защото в Берлин нямах време да го актуализирам.   16:00 - започва заседанието на парламентарната група на ЕНП-ЕД. С част от колегите закъсняваме, защото имаме среща да решим какво ще правим по случая в Могилино, Русенско. Преди седмица ВВС 4 излъчи документален филм за ужасното състояние на дома за деца с увреждания там. Ама наистина ужасен - вижте сами. От няколко дена граждани ни засипват с писма от цяла Европа. Наистина е отвратително как българската държава нехае за децата по домовете. Постоянно слушаме за стратегии и какви ли не документи, но реален ефект за деинституционализацията на тези деца няма. Още по-гадно е че тук се вдигна много шум по въпроса, докато българските медии много не забелязаха случая. Толкова ли сме станали коравосърдечни? Начертахме стратегия, в която първата стъпка ще бъде писмо до Емилия Масларова и Ширин Местан с искане за конкретни действия. За съжаление сигурно никой няма да ни чуе, защото не става въпрос за местни избори. Но все пак...   В групата получихме и разпределението на изказванията в пленарна зала. Ето как изглежда списъкът по точката за детските играчки:   Commissionstatement - Dangerous toys manufactured in China         HARBOUR                          2"                   THYSSEN           2"                   STURDY             2"                   GROSSETКTE                     2"                   SCHWAB            2"                   MLADENOV                               2"                   ROITHOVA                          2"                   PLESTINSKA                       2"                 SONIK                                2"                 WORTMANN-KOOL              2"   Това ще бъде редът на изказвания от нашата група. Подобни списъци имат и другите групи. Явно обаче няма да мога да взема думата по доклада за енергийната сигурност.   17:00 - начало на пленарната сесия на Европейския парламент. В дните на пленарната сесия, в понеделник заседанието тече от 17:00 до 22:00. Вторник и сряда от 9:00 до 00:00 и четвъртък от 10:00 до 17:00. Всеки ден има час за гласуване - обикновено от 11:00 до 12:00. Същевременно с пленарното заседание има и заседания на комисиите, делегациите и др. В общи линии практика е, че ако имаш отношение към дебата в залата стоиш вътре, ако не - си вършиш другата работа. Във всяка стая има екран, на който можеш да следиш какво се случва в залата. Първият час от всяка сесия е отделен за едноминутни изказвания. Това е времето, в което всеки депутат може да постави всякакви въпроси от политическо значение. Разбира се всичко става с предварителна заявка, не само с вдигане на ръка.   Времето за дебат е отделено от времето за гласуване. Често се случва, че това което се обсъжда в залата се гласува след няколко седмици или на следващата сесия. Тук може да видите дневния ред на заседанието в понеделник.   19:00 - започва закритото съвместно заседание на комисиите по външна политика и международно развитие, на което ще трябва да гласуваме за наградата "Сахаров". Преди седмици писах в блога за номинацията на ЕНП-ЕД - Анна Полтиковская. Останалите номинации са на Вселенския патриарх Вартоломей (номиниран от групата, в която участва Атака), Сали Махмуд Осман от Судан (номиниран от 177 депутати от различни групи и страни), Малая Джоя от Афганистан и децата от Тянънмън. Гласуването ще е тайно с бюлетини. Процедурата е следната - двете комисии съвместно избират три кандидати (т.е. двама трябва да отпаднат) и ги предлагат на председателството на ЕП. То решава на кого да връчи наградата, съобразявайки се с гласуването в комисиите. Тъй като заседанието бе закрито не мога да кажа коя кандидатура колко гласа получи. Все пак три кандидатури бяха изпратени на председателството - Осман, Политковская и децата от Тянънмън. Кандидатурата на Вселенския патриарх беше оттеглена от вносителите, въпреки че всички медии писаха преди дни, че той самият се е отказал от номинацията, като е видял от кого идва.   23:00 - вечеряме в ресторант "Балканика" в Кеeл. Всичко тук е родно - от храната до музиката...    

Kehl? Градът се казва Кеел, а не Кехл.

анонимен, прав си - мерси!

Трява да направите нещо за децата в Могилино. Ако в България няма реакция на един толкова жесток и зловещ репортаж понеже т.нар. "политици" са заети с правенето на местни избори, то от Европа не може просто да се гледа и да се стои със скръстени ръце. Вероятно има механизми за защита на деца в подобно положение и задача на българските представители е тези механизми да бъдат задействани в полза на конкретния случай.
За мен лично ще представлява интерес какво правят българските евродепутати по казуса Могилино.

Значи си попълвате блога в работно време...Интересно... Доста интересно....

На немски език "Kehl" се чете точно Кеел. Не е прав, а ти Ники мисли повече, преди да се съгласяваш - Щрасбург си е немски град, попаднал по несправедливи исторически обстоятелства във... Франция.

Obicham te, Niki!!!!