Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2007 13:31 - За мен беше най-логично СДС да припознае ЕДП
Автор: nmladenov Категория: Политика   
Прочетен: 1927 Коментари: 1 Гласове:
0



Вън от партийната йерархия хората забравят за конфликтите

 

- Г-н Младенов, два месеца, след като учредихте Европейски демократичен път, имате ли чувството, че постигате целите си?

- Сигурен съм, че сме на правия път. От учредяването на ЕДП вече се сформираха две групи извън София - във Велико Търново и в Хасково. Навсякъде хората, с които се срещаме, са били или ангажирани по някакъв начин с дясното пространство и разбира се, основно със СДС. Но има и мнозина, които за първи път в живота си проявяват интерес към политиката. Това са или хора от малкия бизнес, или завършили висшето си образование, които са в началото на житейския си път. Така че целта, която си поставихме при учредяването - да привлечем хора, които не са били до този момент в политиката - като че ли се осъществява. А основната задача, която си поставяме като сдружение, е да се изработи единна дясна политическа платформа, която да се превърне в обединителен център за десницата у нас.

- Но дали десните партии ще са склонни да подкрепят вашата платформа?

- Това до голяма степен зависи от техните лидери. За съжаление на срещата, която имахме с Петър Стоянов, ни беше отказано сътрудничеството на СДС. Аз обаче се надявам, че това е едно емоционално решение, което ще бъде преразгледано. Защото желанието ни при сформиране на движението беше да излезем отвъд партийните рамки и да се обърнем към хора, които са или в други партии, или пък никога не са били ангажирани политически, но с които имаме общ език. Затова за мен логичната следваща стъпка беше, когато създадем това сдружение, то да бъде припознато или най-общо казано - да бъде прегърнато в добрия смисъл на думата от СДС. За съжаление това не се случва на този етап. Как ще се развият нещата за в бъдеще е прекалено рано да се говори. Аз лично съм много доволен, че виждам в сдружението и в нашите дейности да се събират хора, които до вчера са имали конфликти помежду си, създавани в рамките на партийните структури. Но извадени от контекста на партийната йерархия, те забравят за тези конфликти, оставят ги на заден план и започват да участват по-ефективно в работата. В момента ние формираме няколко работни групи, чиято цел е да се изработят идеите в тази платформа. И основното ни виждане е, че това, което свикнахме да наричаме десница в България през последните 15 години, всъщност се дефинираше по линията на комунизъм-антикомунизъм. А във всичко, което не е комунистическо у нас, имаше и все още има достатъчно богатство от различни идеи и виждания за развитието на страната. Може би не беше възможно до присъединяването ни към ЕС да започне формирането на истинска дясна алтернатива за политиката на България, защото условията на прехода бяха различни. Надявам се с опита, който захващаме, да формулираме тези приоритети, които могат да се превърнат в обединителен център.

- Наложено е схващането, че формация като вашата, за да има политическа перспектива, трябва да е в рамките на политическа партия. Не надценявате ли политическата действителност?

- Според мен единствените, които надценяват политическата действителност, са лидерите на десните партии. Те не си дадоха сметка какво се случи на президентските избори. И че цялото това поколение беше изритано от избирателите вън от политиката. Схващането такова сдружение да функционира в рамките на една единствена партия според мен към момента е невъзможно да се реализира. Защото конфликтите между партийните ръководства на СДС, ДСБ и другите са прекалено големи. Второ - партиите са прекалено свити в своя състав, за да могат да позволят появата на различни идейни движения. И накрая - защото те отдавна забравиха какво е политика, забравиха да говорят за политика. Видяхме на президентските избори и след тях как продължава едно постоянно говорене кой е по-важен и по-велик, което няма никаква връзка с реалните проблеми на българските граждани и фактически убива всякаква възможност за политическо говорене. Затова нашият опит е да обърнем това, което се случва. Не и да се опитваме да го направим в рамките на една партия, а да го осъществим между партиите. Защото това разделение в момента до голяма степен е изкуствено и то е стимулирано от отделни личности. А когато събереш хората от различни партии и ги сложиш в нов контекст, в който няма значение какъв партиен пост имат и в какви конфликти са били, то тогава те могат да мислят за политика. Да разгърнат капацитета си и да започнат да формулират идеи. Разбира се, това е трудно начинание. Трудно е да се гадае и докъде ще доведе. Но за мен това е единственият реален опит, който в момента съществува - да се формира движение, което да се превърне в новата платформа на десницата в България.

 

Как въобще правим парламентарен и обществен контрол в България? Никак.

 

- Какви акценти и каква рамка сте поставили на разработваната платформа?

- Нека започна с някои от проблемите, които обсъждаме. Всички у нас говорят как трябва да има контрол върху парите на ЕС, които ще се харчат. Логичният въпрос е до каква степен в България има обществен и политически контрол върху планирането на това как ще се изхарчат тези пари. В момента текат окончателните преговори между българското правителство и Европейската комисия по приоритетите за т.н. референтна рамка, която определя как ще се изхарчат 11 милиарда евро у нас. Това става абсолютно непрозрачно, без никакъв обществен контрол и без никакъв политически контрол на парламента. А когато това се направи, трябва да се разработят оперативните програми. Зададем ли си въпроса как ние контролираме парите на Европа и как определяме приоритетите, за които ще ги харчим, е логично да си зададем и следващия въпрос. А той е - в крайна сметка кое ни вълнува повече: как ще се харчат дошлите от Европа пари или как ще се харчат нашите български пари? Т.е. трябва да се погледне цялата система на парламентарен контрол. Защото кое позволява на министъра на финансите и на министерския съвет в последните дни на изминалата година да разпределят половин милиард лева от българския държавен резерв без решение на парламента, без никакъв контрол, без никаква отчетност? Това не може да продължава! Логично идва следващият въпрос: защо бюджетът на българската държава ще се отчита веднъж в годината и защо нямаме повече прозрачност да знаем как се отчитат парите на шестмесечие, на тримесечие, на месец? Следващият въпрос е: как въобще правим парламентарен контрол в България? Защото това, което се случва е пълна шега, а не парламентарен контрол. Следва: как фактически ние ще контролираме българското правителство в Брюксел? Защото когато министър-председателят отиде на заседание на Европейския съвет и вратата се затвори, с кого той прави коалиция, коя директива подкрепя - това е абсолютно непрозрачно. Кой му дава мандат да говори от името на България и да поема ангажименти, които фактически са законодателни у нас? Всички страни в Европа са си изработили механизми, по които да има такъв контрол. Ние това въобще не сме го говорили! А в сегашната ситуация е много важно да знаем какви ангажименти поема българското правителство в Брюксел, защото те после ще дойдат на наш гръб и ще трябва да ги изпълняваме. Така че само от една гледна точка човек вижда колко навързани въпроси има, по които няма политически дебати.

- Кого смятате, че ще обедините, за да се тръгне поетапно към реализирането на схемата на контрол?

- Все още съм оптимист, че с присъединяването ни към ЕС през следващите месеци ще станем свидетели на фундаментално разместване в българската политика и на промени на отношението на българските граждани към политическия процес. През последните 15 години политическият процес беше маркиран от целите да влезем в НАТО и в ЕС, независимо за какво се караме помежду си. Сега това отпада. Ние вече сме пълноправни членове. И този факт би трябвало да доведе до освобождаването на обществена енергия за решаването на реални проблеми. И когато тя се отприщи, хората ще видят, че политическото представителство, което имат, фактически не отговаря на новата реалност. Затова твърдя, че ще има промяна въобще в отношението ни към политиката.

 

В момента в България има толкова много каузи!

 

- Да се върнем към десницата.

- Мнозина казват, че тя няма кауза, изчерпала си е досегашната и т.н. Това са пълни глупости! В момента в България има толкова много каузи. Но някой трябва да се захване с тях, ако иска сериозно да действа. Тези каузи могат да мобилизират обществена енергия и да съберат обществен интерес. Посочих за пример темата за парламентарния контрол. Но погледнете какво се случва в българското здравеопазване. Не може във вестниците да излизат статии, че в Пловдив има 90 000 хора без здравни осигуровки и от това да не следва нищо, да няма никаква реакция, никакво политическо действие. В образованието също има толкова много каузи, защото и там проблемите са сериозни. Всичко това е съвсем видимо.

- Парламентарният контрол показва слабостта на опозицията. Как може да се промени тази картина?

- В момента няма как да се промени положението. Начинът това състояние да се промени е на парламентарни избори. На президентските избори видяхме две основни групи. Едните гласуваха протестно за Волен Сидеров срещу цялата система. И другите, които отказаха да гласуват, защото не видяха политическото си представителство. Техният отказ беше насочен не толкова срещу Георги Първанов, колкото срещу десницата, която нямаше сериозен кандидат и ясна кампания. Това за мен означава, че оттук нататък нито една политическа партия не може да смята, че има резервиран вот от обществото. Тази промяна започна да се случва в съзнанието на хората и ще се случи и на следващите парламентарни избори. Тогава тези, които не могат да отговорят на очакванията за много по-активна, по-ясно заявена политическа позиция, гледаща напред, просто няма да влязат в парламента. Това е най-естественият начин за смяната на едно поколение в политиката.

- Не са ли традиционните партии поставени в ненормалното положение, че контролът дори над личната воля се държи от социалистическата партия?

- От социалистическата партия или от някои кръгове, които са си залепили нейния етикет? И в БСП има хора, които недоволстват от управлението на милионерите. Защото ако погледнем имотния статут на тези, които ръководят БСП и на тези, които гласуват за нея – тези хора просто нямат място в една партия. За мен най-големите противници на присъединяването на България към ЕС бяха хората от сивата икономика. Защото те и техните политически покровители имат най-много какво да губят. Оттук нататък конкуренцията ще стане ужасяващо жестока и тези, които ще дойдат като икономически субекти ще бъдат много по-подготвени, с по-качествени стоки на много по-ниски цени, което е добре за нас. И просто ще убият това, което съществува като криминален елемент, ще го изтласкат от пазара. За мен нормализирането на този тип отношения тепърва сега ще започне.

 

Ние наистина можем да променим нещата, но трябва да съберем разпиляната енергия!

 

- Наясно ли са в ЕС за реалната ситуация у нас?

- Да, в Брюксел абсолютно и категорично са наясно със ситуацията в България. Никой в ЕС няма заблуди за случващото се у нас. Но първо - сигурно ще ви разочаровам - ние по нищо не се различаваме от останалите страни от Източна Европа. Абсолютно всички са минали през този процес. В различно време и контекст, но принципите си остават еднакви. И второ - с присъединяването ни сега Европа не се отказва от България, тя не иска да се предаде на мисълта, че у нас ще управлява мафия и тъмни субекти ще движат нещата. Въпреки всички ни трудности - корупция, проблеми в съдебната система и т.н. - Европа остана като стожер и каза: Не, вие ще успеете да се преборите с пороците и ще бъдете част от нашето семейство! И затова мисля, че нашата отговорност като занимаващи се с политика е да поемем тази щафета и да кажем: Да, ние ще се справим и ще успеем да се преборим с тези сиви елементи и съществуващата криминална среда у нас.

- И се завъртяхме в затворения кръг - проблемите съществуват и за да бъдат решени, властта трябва да бъде сменена. Разчитате ли на ГЕРБ?

- Дотолкова, доколкото ГЕРБ се създава в момента. Факт е, че те събраха доста обществена енергия и подкрепа. Мисля, че не трябва да сме наивни в десницата и да не си даваме сметка, че е по-добре да ги привлечем на наша страна, отколкото да ги оставим на пазара. Това, което ние се опитваме да направим, е да създадем ядро, което може да привлече и това, което се създава като ГЕРБ, и онова, което е в дясно в името на един общ проект. Ако съберем енергията, която ГЕРБ има, експертизата, която ние събираме, хората в дясно, които са разпилени и се чудят какво да правят - ние наистина можем да променим нещата.

- Струва ми се, досега основната грешка на десницата беше в механично събраните коалиции. В това отношение вашата идея да направите един интелектуален политически продукт, който да сформира ядро, е на прав път. Но СДС отдавна разработва подобна идея и събира такава експертиза. Въпросът беше, че не успя да я наложи за президентските избори. Ако се озовем в ситуацията на наличието на две силни експертизи: на СДС и вашата - склонни ли сте и при какви условия бихте направили политически компромис за продължаване в една посока?

- Ние сме абсолютно склонни да правим всякакви компромиси в името на това българската десница да намери европейския си демократичен път. Защото няма особено значение дали аз, ти или друг е писал даден текст. В крайна сметка важното е да сме съгласни с идеите, които се слагат на масата и да работим заедно за реализирането им. Страхът ми обаче е, че това няма да се случи. И че винаги ще се намерят личностни противопоставяния и какво ли не, за да се обясни защо не искаме да го правим заедно. Ако ще се събираме две три партии да правим коалиция и да си говорим кой кого харесва и кого не - хората няма да повярват. Основният проблем пред цялата десница в сегашния й вид е, че когато някой започне да говори за реалните проблеми на обществото, реакцията на гражданина към него е: Я идете вие да си оправите вашата къща, пък после ми обяснявайте как ще управлявате държавата. И докато това съществува, трудно може да се говори и за политика.



в. Вестникът, 11 януари 2007


Тагове:   най,   мен,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - Pokana www.numzb.narod.ru
20.01.2007 13:12
НАЦИОНАЛНА УТРИННА МОЛИТВЕНА СРЕЩА
СЪЮЗ НА ПИСАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ

П О К А Н А

Най-учтиво ви каним да участвате в представянето на новата книга на п-р Павел Игнатов “ПРОБЛЕМИ НА ЕВАНГЕЛИЗМА”, което ще състои на 1 февруари /четвъртък/ 2007 г., от 18. 00 ч. в зала “ Надежда”, ет. 2, Софийска градска библиотека, пл.” Славейков”. Каним за участие в представянето на книгата историци, теолози, църковни ръководители и всички заинтересовани. За повече информация: GSM 0896-780121, 02/9449168; www.numzb.narod.ru,
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nmladenov
Категория: Политика
Прочетен: 709439
Постинги: 87
Коментари: 633
Гласове: 1350
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол