- Г-н Младенов, вече сме пълноправни членове на ЕС, това засилва ли надеждите за спасението на осъдените ни сънароднички в Либия?
 - С влизането ни в ЕС разполагаме с повече инструменти и възможности за влияние върху Либия. Допуснатата грешка преди години да се каже, че това не е политически процес, беше поправена след последната присъда. И от президента, и от правителството. Подкрепата, която България има от ЕС в момента, би трябвало да ни дава повече сила. Но всичко ще зависи от това ще успеят ли управляващите да използват достатъчно добре еврочленството ни за натиск върху Джамахирията. Мисля, че вече няма човек и в България, и по света, който да не е убеден в тяхната невинност. Така че ние трябва да настояваме категорично и безапелационно те да бъдат
  освободени и върнати у нас
   Без естествено да пренебрегваме отговорността си като съвременна държава да помогнем и на болните либийски деца да се възстановят. Това е чисто хуманитарна отговорност, без значение дали либийци или българи са пострадали от ХИВ инфекцията. За мен бе много впечатляваща бурната реакция в България след присъдата и прекрасната ваша инициатива с лентите "Не сте сами". Това показва как наистина хората у нас могат да се обединяват зад една кауза, когато тя е справедлива.   
 - Виждате ли някаква промяна у нас през първата седмица, откакто сме членове на ЕС?
 - Здравеопазването у нас е в тежко състояние, образованието също, бизнесът има нужда от много по-сериозна подкрепа за своето развитие, хората са бедни не защото нямат идеи как да печелят пари, а защото има достатъчно много институции и закони, които им пречат. Това са проблемите, които трябва да се решават оттук нататък. И най-голямата, първата промяна, която трябва да се случи, е промяната на политическото говорене, на партиите и политиците. Конфронтацията от времето на прехода вече няма място, необходими са много по-конкретни дебати върху същностните въпроси.
 - Казахте промяна на политическото говорене. Това важи ли и за сдружение Европейски демократичен път?
 - Това е една от основните задачи на ЕДП. Да се съберат хора с дясно мислене, които искат да работят по общ проект, да се съсредоточат точно върху този тип проблеми. И да получат възможност самите те да се ангажират с политика и обществена дейност. Затова и създадохме ЕДП като сдружение, а не като партия - за да може да привлича хора от различни слоеве в обществото. Да се противопоставим на постоянното, за мен даже обидно положение, в което всеки казва: "Ами това са проблемите, но нищо не може да се направи, не зависи от мен". В крайна сметка всичко зависи от нас. Ако виждаш един проблем и не се изправиш да се опиташ да го решиш, дори и да сбъркаш, но да направиш опит, ти носиш отговорността за това.
 - Ще се превърне ли ЕДП от сдружение в партия?
 - Първо ще трябва да изпълним първата си задача да си изработим платформа. Това ще стане до края на март, после ще обсъждаме следващата стъпка в развитието ни. И партньорствата, които ще ни помогнат да реализираме платформата си.
 - С кои организации ще търсите партньорство?
 - Партньорите, с които ще работим, са вдясно от центъра. При положението, в което се намира българската десница в момента, с нейния пълен разпад и с появата на нови субекти като ГЕРБ, трябва да се намери общото ядро, което може да привлече хората. За да се върнем отново към здравословния политически дебат, който противопоставя идеи от ляво, от дясно и от центъра, и се стига до най-добрия компромис за обществото. През последните 15 години заради прехода и заради присъединяването към ЕС се промениха какви ли не закони у нас. Българският парламент е може би един от първите в света по брой закони и промени. Крайно време е да се въведе негласен мораториум на промяна поне на основните съществуващи закони, за да се съсредоточи обществото върху тяхното прилагане. Не може икономически закони, които управляват процесите в държавата,
  да се сменят три пъти на година
   и после да говорим за стабилна среда. Трябва да се съсредоточим и върху това как парламентът и обществото ще осъществяват контрол върху действията на правителството. Защото когато министър-председателят седне в залата на Европейския съвет и се затвори вратата, никой не знае какви ангажименти се поемат, какви коалиции се правят, какви компромиси се постигат. Много е важно да намерим в рамките на българския политически процес онези механизми, които ще позволят действията на правителството в Брюксел да бъдат контролирани от парламента и от обществото.
 - Имате ли конкретни идеи в тази посока?
 - В България имаме много слаба система на парламентарен контрол. От една страна, ще трябва да я подобрим, за да има много по-активен и ефективен контрол, без значение кой е на власт, от друга - да разработим всички механизми за парламентарен контрол върху правителството в Европа. Не може да говорим дали България е готова или не за усвояване на структурните фондове, а депутатите да не бъдат ангажирани в изработването на Националната референтна рамка. Тя фактически казва
  как европейските субсидии ще бъдат
   използвани в България до 2013 г. Това е фундаментален въпрос, който не може да бъде оставен в ръцете на българската или брюкселската бюрокрация. По него трябва да има обществен дебат и контрол. Защото трябва да контролираме как се харчат парите на европейския данъкоплатец, но не бива да пренебрегваме и фактите за парите на българския данъкоплатец и тяхното разходване.
 - Говори се, че ваши представители ще са в листите за евродепутати на ГЕРБ. Така ли е?
 - Много е рано да се говори за това. Но със сигурност ще бъдем отворени към всички формации вдясно, подписахме споразумение с гражданско сдружение ГЕРБ, преговаряме с г-жа Анастасия Мозер, предложихме споразумение и на СДС, но те отказаха. Става дума не за съвместно участие на избори, а за изработване на обща платформа на десницата.
 - Имат ли шанс НДСВ и ДПС като партии от центъра да станат ваши партньори?
 - Те в момента са в управляващата коалиция. Ние търсим алтернатива на това управление, ГЕРБ събра обществена енергия за промяна - затова с тях имаме диалог. Заедно с хората от десницата можем заедно да дадем ясна обществена заявка, че в българската политика не може да се действа така, както през последните 15 години. Както каза и Ахмед Доган във вашия вестник - периодът на романтиците отмина, сега е периодът на прагматиците и технократите.
 - Казахте, че СДС са отказали да си сътрудничите, разговаряхте ли и с Иван Костов или Надежда Михайлова?
 - Не. Няма причина да имаме разговори с ДСБ. За мен те останаха малка и креслива група, която има все по-незабележимо значение за бъдещето на България. А с Надежда Михайлова поддържаме напълно нормални отношения, просто в даден момент пътищата ни се разделиха. Но аз никога не бих застанал срещу нея и не бих се отрекъл от нещата, които сме правили заедно.
 - Трябва ли да продължи битката за реакторите на "АЕЦ" Козлодуй?
 - Разбира се. Видяхте, че когато ЕП гласува последния си доклад за България - на поправката, която Джефри ван Орден внесе, не й стигнаха пет гласа да мине. Сега ще има много повече инструменти, тъй като имаме вече депутати с право на глас.
 - Какво мислите за убийството на Саддам Хюсеин?
 - Категоричен противник на смъртното наказание съм. Саддам Хюсеин фактически беше осъден и екзекутиран по първото обвинение - за екзекуцията на 180 и няколко човека след опит за атентат срещу него. Следващото обвинение беше за избиването на 180 хиляди кюрди с газ, с химически оръжия. Имаше още няколко обвинения - лично за мен по-справедливо би било да бъде осъден по всички, преди да бъде изпълнена присъдата. Но образът, който се създава в медиите, че в Ирак има национални протести срещу обесването на Саддам, не е верен. Протести има в родния му Тикрит и в малка част от общността на суните.
 - Какъв би бил най-добрият съвет за Ирак в момента?
 - ЕС да се ангажира много по-сериозно с подкрепата на иракското правителство. В Ирак чуваш какво казват американците и как представителите на иракското правителство искат подкрепа - идейна и финансова от Европа. Те си дават сметка, че Европа много по-добре разбира и културно, и исторически Близкия изток. И съветите, които дава, биха били много по-релевантни към това, което се случва, от американските.
 Райна Харалампиева, в. Стандарт, 9 януари 2007