Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2006 11:01 - Където Студената война започна преди 100 години
Автор: nmladenov Категория: Политика   
Прочетен: 4144 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 05.10.2006 17:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

С падането на Берлинската стена в Европа свърши и студената война. Повечето от нас помнят точния ден, а най-вероятно помнят и къде са били, когато са чули тази историческа новина. По един или друг начин това бе събитието, дало най-голямо отражение върху нашия начин на живот през последните 20 години. Не само в България, но и в цяла Европа, въобще в Западния свят, към който и ние принадлежим. Не са малко и хората, които помнят как е започнала Студената война в Европа. Казвам в Европа, защото има една държава, където тя бе започнала далеч преди ние тук да разберем за нея и където все още не е свършила. Става дума за Афганистан. Английският поет и писател от 19 век Киплинг пръв измисля термина, който в последствие ние свикваме да наричаме Студена война. “Голямата игра” е неговият израз за противопоставянето на Британската империя и Русия на Индийския полуостров. Русия, която се опитва да достигне до богатствата на Индия по суша, може да направи това само ако премине през Афганистан. Англия, за да защити колониалните си владения, трябва да си осигури контрол върху Афганистан. Не една книга е написана за тази “голяма игра”, в която основните герои са шпиони, основните оръжия са политически интриги и основните играчи са далеч от терена на битката – в Лондон и Петербург. Както беше и до 1989 в Европа.

 

В България все още има хора които обичат да си обясняват света и това което не разбират със световната конспирация. Но има и други, които търсят разумни обяснения и не вярват, в заговори и тъмни сили, които определят съдбата ни. В Кабул това не е така. И може би историята на Афганистан не дава основание хората днес да вярват на собствените си възможности. Затова продължават да пречупват всички проблеми на битието си през интересите на съседите и на великите сили. За едни най-големият злодей е Пакистан, за други – Иран, за трети е Русия, а за четвърти е Западът. Понякога обясненията звучат достоверно, друг път са смешни. Рядко ще срещнеш човек, който да вярва в собствените си възможности и да е уверен, че “голямата игра” зависи по някакъв начин зависи и от самите афганистанци.

 

Много са лошите неща, които се знаят за Афганистан. След близо 30 години гражданска война много от тях са и верни. Повсеместната бедност и разруха са тези които се виждат още от летището, но може би най-лесно се осмислят. Разбитите човешки съдби са далеч по трагични и трудни за преглъщане. Когато в продължение на десетилетия расте поколение, което не познава нищо друго освен силата на оръжието, няма никаква друга цел, освен собственото си оцеляване, и няма никаква друга лоялност, освен към собственото си семейство и род, много трудно могат да бъдат изградени държавни институции, политически партии и всичко друго, с което ние сме свикнали. Нека не забравяме че Хекматяр е единственият министър председател в световната история, който е бомбардирал собствената си столица. Кабул – град, който е бил обгърнат в зеленина, днес е пустинен. В страха си от атаките на муджахидините съветските войски изкореняват на практика всички дървета по хълмовете, за да не могат от там да стрелят по тях противниците им.

 

Още при първите си срещи с депутати от Афганистанския парламент си дадох сметка, че всичко, което знам за това как функционира една демокрация е необяснимо в Кабул. И че ако използвам изрази от типа на “при нас това е така” или “в България направихме това, но в Чехия решиха проблема по друг начин” няма да постигна много. Наложи ми се да преосмисля собствените си представи за това как се правят нещата, да ги изчистя от всички културно исторически наслоения, които всеки от нас има, и да се опитам да ги разказвам като истории с надеждата, че хората с които говоря ще намерят в тях онова зрънце информация, което ще им помогне да намерят своя път към демокрацията. В един от първите дни разговарях с бивш командир от муджахидините за това как е важно народните представители да се срещат със своите избиратели, да чуват проблемите им и да ги превръщат в политика. Както и да обясняват на хората каква е тяхната визия за бъдещето на страната им. Ден преди да напусна Кабул същия човек почука на вратата и каза, че се върнал защото има въпрос. Въпросът беше – при положение, че от неговата провинция има десет избрани народни представители, ако всички се върнат при избирателите и започнат да им обясняват кой как вижда бъдещето на Афганистан, няма ли хората които ги слушат да се объркат. Тогава разбрах, че има надежда за бъдещето на Афганистан. Но ми беше много трудно да отговоря на въпроса, при положение, че всички понятия, с които беше пълна главата ми, за платформи, политически послания, управляващи и опозиция, медии и др. бяха напълно неприложими.

 

Миналата година в Афганистан се проведоха първите демократични избори за президент и парламент. В хилядолетната история на тази държава за първи път хората гласуваха да изберат 249 депутати, които ще строят съвременната им държава. Въпреки терористичните заплахи избирателната активност е била неочаквано висока. В избирателната система на Афганистан на практика всички депутати са независими – партиите не могат да издигат, но могат да подкрепят кандидати за народни представители. Тук е мястото да отбележа, че нашето разбиране за партии и тяхното е съвсем различно. Ако и в България, и в Афганистан политическа партия все повече е мръсна дума, тук това е заради корупцията и неспособността на политическите елити да отговорят на очакванията на хората. Там, политическа партия се равнява на военизирана групировка, често формирана на етнически принцип, финансирана още по-често от търговия с наркотици. Затова и ролята на партиите е силно ограничена от конституцията.

 

Първият голям успех за демокрацията в Кабул е фактът, че днес в парламента са представени почти всички военизирани фракции, които до скоро са били противници и са се обстрелвали от хълмовете около града. Днес те седят заедно в пленарната зала и са заменили оръжията с думи и словесни атаки. Това е сериозен напредък. Когато парламентът обсъжда предложенията на президента Карзай за министри в продължение на шест дни (и отхвърля 5 от общо 25 номинирани министри), дебатите се излъчват на живо по телевизията и радиото в Афганистан и Пакистан. Интересът в Афганистан е разбираем, но интересът в източния съсед надминава очакванията. Това също не е малък успех. Не е за подценяване и фактът, че в парламентът присъстват около 60 жени, някои от които имат политическите инстинкти и желание за работа, на които всеки парламент би завидял.

 

Ако афганистанската демокрация оцелее натиска на талибаните и криминалните елементи в обществото тя ще бъде различна от нашата – Западна – демокрация. В нея голяма роля ще играят племенните лоялности, родовите връзки и религията. Когато идва на власт президентът Карзай, за да структурира управлението си, до голяма степен е принуден да разчита на лидерите сред муджахидините. Днес най-голямото предизвикателство пред него е да консолидира умерените среди, които бягат от радикалните политически религиозни течения. Разбира се, за да успее в това начинание, държавата трябва да се пребори с възраждащите се на юг талибани и да осигури сравнителна сигурност за населението. Това не може да стане и без категорична война срещу производителите на наркотици. В южните провинции от няколко месеца се води открита война с талибаните, които постепенно настъпват към Кабул. Затова и изграждането на ефективни въоръжени сили и сили за сигурност в Афганистан трябва да се развива приоритетно. Ако държавните институции не са достатъчно стабилни да издържат на подобен натиск крехката демокрация в Кабул ще се разпадне.

 

Много са въпросите на които хората по улиците на Афганистан нямат отговор. Ще се върнат ли талибаните на власт или не. Ще останат ли международните сили или под натиска на общественото мнение в Европа и Америка ще се оттеглят. Ще успеят ли муджахидините в парламента да се научат да преодоляват различията си по мирен път, или отново ще избухне гражданска война. Ще се появят ли инвестиции, които да дадат алтернатива на нарко икономиката, или стопанската криминализация ще продължи. И тъй като на тези въпроси няма отговор, хората все още изчакват и не заемат категорични позиции. Нищо в съвременната история на тази древна и горда държава не дава надежда за положителен изход от кризата. Освен последните няколко години и месеци. Ако се вгледат в тях ще видят и следващата стъпка – не изчакване, а политическа воля и визия за бъдещето на Афганистан като единствената алтернатива. Разбира се с подкрепата на международната общност, която също трябва да има смелост и сила да подкрепи онези първи 249 избрани депутати в парламента, които не искат да бъдат обект на “Голямата игра”, а да бъдат строителите на съвременен Афганистан. Но както е казал Лорънс Арабски “По добре остави ги сами да си подредят нещата, дори и да не е идеално, от колкото ти да им ги подредиш перфектно. Държавата си е тяхна, а нашето време тук е ограничено.” 

---
Този текст написах през м. юни след като се върнах от Афганистан. С малки редакции беше публикуван във в. ПОЛИТИКА



Тагове:   война,


Гласувай:
0



1. dosheva - :)
05.10.2006 16:01
благодаря за статията!
..и късмет..на Авганистан пожелавам :)
цитирай
2. nut - На мен така би ми харесало -
05.10.2006 18:03
да имахте блога тогава и да записвате преживяванията си там ден по ден...
Стилът Ви е отличен. Надявам се процесът да се обърне: мислите Ви да се обективират най-напред тук, а после (ако е необходимо, преработени) - персата ))
Успех!
цитирай
3. ssstto - стилът
05.10.2006 23:02
не е отличен,не е добър даже.Стилът е суховат и професионално изкривен,също както и статията която показва Афганистан като на прага на рая,не за наркоманите.
"Ще се появят ли инвестиции, които да дадат алтернатива на нарко икономиката, или стопанската криминализация ще продължи. И тъй като на тези въпроси няма отговор, хората все още изчакват и не заемат категорични позиции. Нищо в съвременната история на тази древна и горда държава не дава надежда за положителен изход от кризата. Освен последните няколко години и месеци. Ако се вгледат в тях ще видят и следващата стъпка – не изчакване, а политическа воля и визия за бъдещето на Афганистан като единствената алтернатива."
Това което премълчава Младенов,или не го знае е,че производството на наркотици бележи нови рекорди с всяка изминала година.
цитирай
4. nmladenov - стилът...
06.10.2006 02:25
... е въпрос на лично виждане, както и мненията изказани в текста. За съжаление ssstto е прав за наркотиците. Но не е прав, че няма надежда за Афганистан. Да не забравяме че все пак едва от три години в Афганистан има що годе мир и то предимно в Кабул и северните провинции. Няма институции и няма традиции. Войната с талибаните продължава…

Рим не е построен за един ден, нали така? Та да очакваме, че нещата там за три години ще цъфнат и вържат е доста абсурдно. Жалко е когато с такава лекота се отписват страни, в които живеят живи хора и се борят за същите неща, които ние май приемаме за даденост. Нима бъдещето на която и да е страна не зависи от хората в нея? Или от волята им да я променят? Или от политиците и т.н?

Тъжното в Афганистан е безпомощността, която много хора чувстват да извършат промяната. Още по-тъжно е малката подкрепа, която получават отвън. Не говоря за парите, които се изливат в момента там. Говоря за онази морална подкрепа, която не се измерва във финикийски знаци. А хора с визия и идеи има. Именно за тях намеква и статията - ако то не си дадат сметка че нещата зависят от тях, не от някакви 'сили', 'служби' и др нищо няма да се промени. А ние само трябва да им дадем едно рамо - другото си е тяхна работа. Много е лесно да се отчаяме и да отпишем една или друга страна. Констатации колко е лошо положението няма да решат проблемите. Нито ще намалят производството на наркотици...
цитирай
5. nut - ssstto,
06.10.2006 11:00
казваш, "Стилът е суховат и професионално изкривен". Е, блоговете не се списват само в стил "женски пазар" )) На мен пък точно тая сдържаност, която не изсушава емоцията, точно тя ми допада.
А проблемите в Афганистан са много сложни. И действително смятам, че трябва да се помага. Друг е въпросът, че аз лично не бих отишла, от страх.
цитирай
6. nmladenov - :-(
07.10.2006 01:36
echevеria, само един върпос - след като така категорично казваш къде не може да има демокрация, би ли споделил къде - ако мога да се пошегувам - разрешаваш да я има?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nmladenov
Категория: Политика
Прочетен: 929509
Постинги: 87
Коментари: 633
Гласове: 1350
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол